Два първенеца в едно. Този факт ни стига, за да отпътуваме към близка Македония без съвсем ясен план какво ни чака.
Първия ден след 4 часа път се озовахме в каньона Матка. Може да се разгледа по равна пътека покрай брега или директно от водното равнище с каяк. Мястото е също така популярен катерачен обект и предоставя множество разнообразни по трудност маршрути. Абстрахираме се от купищата боклуци, които ще ни преследват из цяла Македония.
След няколко часа прекарани в каньона продължаваме към изходната точка за върха: застава Срезимир на около още 2-3 часа път. Последните 13км. от него са едър чакъл, който с доста внимание и тормоз за леката количка(2-3 удара на камък минимум), е напълно проходим дори за средно високи коли. Спи се на палатки при заставата. Има беседка и огнище. Няма чешма, затова се запасете с вода за вечерта предварително. Иначе нагоре към върха има чудна чешмичка малко над овчарника.
Рано сутрин с изгрев слънце потегляме към върха: около 1300м. денивилация и 3-4 часа и половина ходене в посока.
Чудим се кой от всичките върхове е първенецът и защо цели 4 часа като след малко сме горе. Ей го къде е! Пътеката обаче продължава в съвсем друга посока навътре в планината и разкрива спиращи дъха скални зъбери, веднага щом прехвърлим билото.
отвъд Ръба
Поглед назад. Билото се подсича отдясно. Има подробна червена маркировка и дървени колове. На долната снимка сме вече точно под върха.
Връо! Освен от заставата, може да се изкачи и от албанското селце на заден план. Друг маршрут от Македония е през село Нистерево. 
Докато слизаме надолу, въздухът все повече почва да вибрира с мелодичната мелодия на медени звънчета. Жуженето се надува като балон. Надува се и се надува и имаш чувството, че вече ще се пукне… И пук! В този момент от отсрещното било като река потичат безброй овце надолу по зелените поляни. Овчаринът с младежка крачка звучно ги напътства да не кривят встрани.
Кучетата пък вървят мързеливо на отделна групичка.
След кратък обяд в базовия лагер продължаваме с двучасов трансфер към Охридското езеро. Пътят е живописен, осеян със спретнати мюсюлмански селца и язовири.
Подминаваме Охрид и директно акостираме на брега за бързо изцъмбуркване в прохладните води: безценно след цял ден ходене.
И завършваме с вечеря на брега. Сред изборите на менюто има и вкусна рибена чорба или пък македонска скара. Слънцето залязва на отсрещния бряг и ни примамва към непознатите албанските приказки. Към следващата част
*Това беше началото на едноседмично пътуване из Балканите. Продължаваме със следващия етап: Албания.
В Албания влязохме сутринта покрай южния бряг на Охридското езеро -градчето Поградец. Отбихме се в Берат и стигнахме до морето през Llogora Pass. Прочети повече тук.
След като се сбогувахме с морето в северозападна, Гърция се насочихме към последната ни цел – планината Тимфи. Някои от нас се вълнуваха покрай Тимфи още от самото начало. Това беше десертът на приключението. Прочети повече тук.
На път за там се отбихме и до китната Йоанина с безбройните сладки улички и вкусен екмек сладолед. (Има паркинг точно до езерото.) А на близо е и най-дълбокия каньон в света, записан в книгата на Гинес. Прочети повече тук.