Албания е от онези страни, които хем са близко до България, хем на повечето им звучи прекалено страшно, чуждо и непонятно като дестинация. А всъщност e толкова очарователна.

Първо малко за хората:
Покрай пътя винаги ще ги видите, просто си стоят там: продават, каквото имат или чакат някой да ги качи. Децата  в малките селца седят в ръка с пликове, пълни с прясно набрани орехи и ги повдигат с надежда към преминаващите коли. Възрастни рибари пък предлагат по 2 едри риби, провиснати само на въженца.

Още в първото градче след границата ще се сблъскате със свободата и безредието. Всеки прави каквото си иска и всичко е наред. Хаос и утопия в едно.

След 3 часа и половина от Охридското езеро се озоваваме в Берат. Тук искам да вмъкна още една голяма скоба за шофирането в Албания.

Митът, че няма пътища и ще си строшите колата, е абсолютно неверен. Да, едно време е било така, но в момента може да се насладите на чисто нов асфалт, гладък като масло. Съвсем малко километри още са неремонтирани и до година – две може би ще се подновят и те.

По пътя на логиката местното население също изпитва огромно удоволствие от новите пътища и положението е рали състезание. Всички са истински джигити:

1. При изпреварванията невидима сила бди всичко да е наред. Така и не видяхме катастрофа, така че спокойно: системата работи безотказно.
2. Включващите се участници от дясно (особено със скутери) никога няма да спрат и да ви изчакат, просто намалете предварително за всеки случай! Нищо, че имате предимство.
3. Албанците не отбиват. “Тука е така.” Ако шофьорът пред вас се сети, че трябва да купи нещо от магазина, види познат на близкото кафене или просто иска да спре, то той просто спира пред вас. Изчакайте и заобиколете спокойно. Това е в реда на нещата.
4. Не бързайте!

Берат -градът на хилядите прозорци

Берат е една от главните забележителности на Албания. Напомня много на българско старо градче и това не е случайно. На хълма и до днес може да видим останките на крепост от Първото българско царство.

След разходката из Берат, продължаваме към морето. На долната снимка вече сме във Vlorë на  крайбрежния булевард. Макар палмите да придават нотка уют, морските курорти не са от най-приветливите.

Продължавайки на юг по крайбрежието достигаме зашеметяващите серпентини на Llogora Pass и от морски, пайзажът бързо се променя във високопланински.

На следващия ден се събуждаме на плаж в подножието на Llogora.

Dhermi. По тукашните села няма минарета. Слуша се италианско радио.

Gjipe, Albania

Gjipe e плаж между Dhermi и Vuno. Интересното е, че освен кристално чисти води, мястото предлага и разкошен каньон. Сутрин ехото от мелодията на безброй птички утеква в омагьосваща симфония. Има и къмпинг сред маслинова горичка.

Бункерите: