септември 2018

Gjipe. Намира се на албанското крайбрежие, сгушено сред малкото останали диви кътчета. Четохме, че мястото вече не е това, което е било преди, че се е цивилизовало за масовия турист, че изгубило своя чар и т.н.

Въпреки това ние останахме очаровани от краткото ни посещение.

Септемврийска сутрин. Овчар тревожно тича насам-натам да си събира овцете, а кучето му го гледа мързеливо и се прозява. Първите слънчеви лъчи се прокрадват на снопове през маслиновите клонки. Цари спокойствие с нотка от онова усещане, че ей сега ще стане много интересно…

След кратка разходка по черен път, непроходим за леки коли стигаме до къмпинга, където бивакуващите още се пробуждат от снощните забави. 

Къмпингът е в горичката до плажа, а каньонът остава наляво извън кадър.

Из въздуха се носят безбройните песни на птички, а високо надвисналите скали им придават разкошна акустика.  

Всеки вече се е захванал с дневните си ангажименти. Едни вече катерят по скалите, други са насядали на сладки приказки около бара.

Eх, определено ще дойдем пак!