Екопътека Боров камък пасва идеално за графата еднодневна разходка с кола около София. Дървени мостчета, стълби, водопади и живописни гледки по Искърското дефиле за финал.

Изходен пунк е центъра на Враца. След живописните скали на Вратцата главният път се отклонява надясно и започва да се изкачва…Не сме натам! Връщаме се и и караме направо към село Згориград. Пресичаме цялото село и на втората серпентина паркираме колата. Има информационна табела за ориентир.

Пътеката започва покрай пустинен пайзаж и разруха , но бързо заинтригува с лъкатушения, мостове и стръмни стълби, напомнящи на увеселително влакче.

Пролет пукна!

Изкачва се стръмно нагоре и за час и половина-два спокойно ходене и снимки стигаме до крайната цел – негово величество Водопад Боров камък.

Минаваме зад пръските на водопада, още мъничко и сме горе. Чакат ни гледка и масичка за почивка. Районът предоставя възможност и за кръгови целодневни маршрути, но ходенето се увеличава драстично.

Историята зад разрухата, която цари в началото на пътеката, се крие в трагичната дата 1 май 1966г. На това място е имало хвостохранилище, чиято стена неиздържа под напъна на проливните дъждове и се срутва. Вълна от кал залива цялото село, като погубва всичко и всеки по пътя си. Стига чак до площада във Враца.

На път за София може да се отбиете в Черепишкия манастир. Паметникът на Дядо Йоцо в Очиндол, както и панорамните скали на Лакатник, Бов или Заселе.