10.08.2015

Извънредното положение все още е в пълна сила и нашите виртуални разходки продължават. Днешната ни дестинация е едно от най-популярните места в Европа за base jumping. В близост e емблематичният Eiger, както и четирихилядниците Mönch и Jungfrau.

Китни къщички, обсипани с цветя, а наоколо отвесни скали и пенливи водопади. Швейцарска идилия…на чийто фон едни спокойни хора просто се хвърлят от скалите, за да полетят за няколко секунди. Целта на сутрешната ни разходка е именно тяхната площадка за излитане.

Тези точки са хора! Летящи хора! Може да ги наблюдавате само рано сутрин. Хайде сега с нас до горния ръб на скалите.

Айгер се подава сред облаците:

На това приказно място пристигнах на стоп. Докараме една банкерка, която цял ден е пътувала от Прага до тук, за да поскача няколко дни, докато времето се задържи хубаво.

“-Чакай малко, искаш да ми кажеш, че утре ще мога да те видя как просто скачаш от скалите?” – попитах я аз.
“-Да, само трябва да станеш достатъчно рано. Аз, първо като теб, дойдох само да ги видя, пък ей ме сега пак тук и вече имам 83 скока… Знаеш ли, най-хубаво се виждаме от виа фератата. Там си най-близо и не сме малки точки, както ще ни гледаш отдолу. ”
“-Нямам екипировка за виа феретата.”
“-Може и без екипировка да я минеш, и аз нямах тогава…”

Въпросната виа ферата минава по гърния ръб на скалите и не е най-разумното нещо да се минава без нужната екипировка. Явно критериите ни за безопасност леко се разминаваха. Разбираемо. Та тя все пак скача многократно от ей това място. Малка вратичка, кратки инструкции и един телефон, по който да се обадиш, за да получиш зелена светлина… и скок, политаш стремглаво надолу.
За съжаление има и нещастни случаи. Долината е осеяна с плочи, в памет на загиналите.

Парапланеристите са с предимство.

Връщам се покрай влакчето и приключваме тази невероятна кръгова разходка още в ранния следобед.