Е8 е един от трите трансевропейски пешеходни маршрута, които минават през страната ни. Започва от Боровец, минава през Източна Рила, целите Родопи и финишира в Мезек.

Условно разделихме нашите 11 дни в 5 етапа, които изминахме в началото на юли 2021. Движехме се в малка група с палатки.

Част I – Рилската част от маршрута: от к.к. Боровец до х.Христо Смирненски. Ще видим едни от най-високите върхове на планината и ще се качим на Мусала и Манчо

Част II – прехвърляме се в Родопите покрай най-високата жп гара. Следват приказни селца и махали: от х.Христо Смирненски до Меандрите на р.Рибна.

Част III – Меандрите на р. Рибна – х.Триградски скали. Основни атракции са меандрите, яз.Голям Беглик и яз.Широка поляна, резерват Кастракли и Триградското ждрело.

Част IV – от х.Триградски скали до малко преди х.Момчил юнак. По пътя ще видим Пияната гора, Чаирските езера, с.Мугла, най-високия дял на Родопите с върховете Орфей и Перелик, к.к. Пампорово и Роженските поляни.

Част V – В последната част ще напуснем туристическите Западни Родопи и ще бедстваме сред жегата и липсата на пътеки на изток. Фаворитите са гледката на х.Преспа, Родопското конче, Аква тепе, с.Жълт камък и с.Йончево. Финиширахме при с.Сърница близо до яз.Тракиец като не изходихме последните 2 дни от с.Спахиево до с.Мезек. Някак си преход в полето по асфалтов път на 40 градуса се разминаваше от представата ни за “хайде на планина”…

И така, хайде да започваме с Ден 1:

Ден 1: к.к. Боровец-Мусала-Манчо-х.Заврачица
Дистанция: 22,5км
Времетраене: 12,5 часа с почивките
Денивелация: +1988м/-1132м.

По Е8 е общо взето лежерно: равни черни пътища, къщи за гости, магазинчета и ресторанти…Изключение прави Ден 1, ако искате да стигнете до х.Заврачица по билото. Супер изтощително като за първи ден с голяма раница…

Тръгваме полека, без да бързаме. До първенеца на Балканите ни отне “само” 6,5 часа. А ни остава цялото било от долната снимка до главната цел за деня: вр.Манчо /най-левия/. Официалният маршрут всъщност не минава през него, а слиза до х.Грънчар. Ние обаче си държим на върха 🙂

Поглед към Централна Рила и Скакавците на долната снимка.

Манчо и Маричините езера.

Изключително панорамна пътека! Подсякохме Близнаците и скоро ще се стигнем разклона за Маришки чал и Манчо. Тук се намираме на главното вододелно било на България. От едната страна е яз.Бели Искър, който през Искъра и Дунав достига Черно море, а от другата: изворите на Марица и едноименните езера, които се отводняват към Бяло море.

Връх Манчо и Мусала на заден план, а на долната снимка един от трите локални ендемита за планината: Рилската /божествена/ иглика.

Финално спускане към х.Заврачица. Пейзажът рязко се променя в безбрежни равни била и заоблени форми. Пристигаме на хижата грохнали, но изключително доволни 🙂

Ден 2: х.Заврачица – яз.Белмекен – х.Христо Смирненски

Дистанция: 24,3км
Времетраене: 11,5ч с почивките
Денивелация: +935м/-1375м

Днес ни очаква доста по-лежерен ден сред безкрайните поляни на Източна Рила. Стартираме с изкачване до билото, а после е относително равно. На горната снимка хвърляме последен поглед към х.Заврачица, а под краката ни е пълно с пролетни цветя, сред които и едно свежо великденче 🙂

Това малко връхче в центъра на горната снимка е Манчо, а на долната вече сме напреднали към Ибър и Каменити Чал.

Отново вр. Ибър, но вече от източната му страна. Тези гледки могат да се съкратят и от езерото директно да се излезе на спортната база. Ние обаче решихме, че разполагаме с достатъчно време и може да заобиколим малко, за да се насладим на последните рилски върхове.

На горната снимка вече сме на яз. Белмекен, а на заден план е едноименния връх. Остават ни финални 6,5км по асфалтов път до х.Христо Смирненски по залез. Рилската част от маршрута е към своя край.