Ден 3 от европейския пешеходен маршрут Е8: от Боровец до Мезек

х.Христо Смирненски – Аврамово – вр.Велийца – Златарица

Времетраене: 11 часа с почивките
Разстояние: 28,4км
Денивелация: +876м / -1082

Ключово за днешния ден е, че оставяме Рила зад гърба си и навлизаме в Родопите. Започваме със спускане до гара Аврамово, където е границата между двете планини. Започват и първите сечища…

Може би най-хубавото на E8 e разликата в сезоните, през които се преминава. Първо има сняг и ранна пролет във високата Рила, последвани от свежо зеленото на Западните Родопи, изпъстрени с безброй цветя и за финал сламеното жълто в Източни Родопи.

Запътили сме се към отсрещния баир: с.Аврамово, а в ниското е гарата. Имахме късмета да уцелим пристигането на теснолинейката 🙂

От х.Христо Смирненски до най-високата жп гара на Балканите ни отне 3 часа. Разстоянието е 10,5км. В края на селото има добре зареден хранителен магазин. Спираме за сладолед и запаси за вечеря. Следва изкачване до вр. Велийца.

Официалният маршрут на Е8 не минава оттук, ами слиза надолу към Велинград. Обаче и по нашия срещаме маркировка, че все пак сме на правилния път. Плюсовете са, че оставаме сред природата и не губим толкова височина. Все пак е юли месец и жегата е голяма.

Вр. Велийца – първият родопски връх от Велийшко-Виденишкия дял, по който ще ходим следващите дни. с.Орцево остава встрани и достигаме махала Бозево. Нощуваме на палатки с разкошна гледка към Рила и Пирин над с.Златарица. Имаше магазин с бира, кафе и вафли.

Ден 4: с.Златарица – вр.Черешката – Меандрите на река Рибна

Времетраене: 8,5 часа с почивките
Разстояние: 25,8км
Денивелация: +726м / -755м

След закуска и кафе с местните, нарамваме раниците и с лекота отмятаме километри по безкрайния черен път. Общо взето от Белмекен нататък е перфектно за колело. Но нали уж е пешеходен маршрут… ходим си пеша и се радваме на гледките, които вече са нарядко, но за сметка на това си заслужават напълно!

Около вр. Черешка е единствената чешма за деня. Обаче вода няма….Докато си щракам Пирин и цветенцата, от нищото се появи едно хлапе с колело, все едно от някой филм…
-Абе знаеш ли къде е чешмата тук?
-Ей там е – показа ми то новата чешма, скрита буквално на 100 метра надолу по пътя към Горелска махала. Направи ни деня 🙂
Дотук ни отне 3 часа. Разстоянието е 11,3км.

Последни гледки към Пирин. Единствените хора, които срещаме са берачи на горски плодове. Туристи няма, сечища бол.

Финал за деня в къща за гости “Меандрите”. Гостоприемните домакини и уютът ни накараха да се почустваме като в оазис сред прашните пътища.