Ден 9 от европейския пешеходен маршрут Е8: от Боровец до Мезек

х.Момчил юнак – х. Преспа – х.Свобода- Родопското конче – Аква тепе
Разстояние: 32,8 км
Времетраене:12,5ч с почивките

Сгъваме палатката и стартираме с 5км до х.Момчил юнак, където се надяваме да закусим. Малко преди хижата е обзорното връхче Св.Дух, чиято панорама виждаме на най-горната снимка.

За съжаление на хижата нямаше никой и продължихме към хотела на Хайдушки поляни. Закусваме обилно.

Хапнали преди малко на Хайдушки поляни, на х.Преспа не ядохме пак. Оказа се обаче, че това ще ни е последната опция чак до утре следобед. На х.Свобода готвят само за групи с предварителна заявка, но поне имаха лафка с вафли, кроасани и бисквити. На х.Сини връх не предлагаха нищо за ядене.

От х.Преспа до х.Свобода е относително равно. След Свобода започват едни приказни поляни и през прохладна букова гора се спускаме към Родопското конче. Намираме се близо до ловно стопанство Кормисош и има голям шанс да зърнете различни диви животни.

Родопското конче /горната снимка/ се намира непосредствено до пътя от Асеновград за Загражден. Важно е да отбележим, че на пътя трябва да се запасите с достатъчно вода.

Залез от Аква тепе. Спим на палатка и стискаме палци да не ни навестят мечки и глигани през нощта.

Ден 10: Аква тепе – х.Сини връх – с.Паничково

Времетраене: 10,5ч с почивките
Разстояние: 31км

През днешния ден основно ще се спускаме към Източните Родопи и сламеножълтите полета. Но преди това ни чакат ей такива гледки:

Отсреща е Белинташ, а на долната снимка вече виждаме Тракийското поле. Стигаме на х.Сини връх, където в нашите представи ще има супи, салати, манджи и т.н.
-Здравейте, може ли да хапнем при вас?
-Може…ако си носите нещо 😀

Село Жълт камък. Всичко е изсъхнало от жаркото слънце! Ех това Е8 🙂 Започна сред ранната пролет във високата Рила, а 10 дни по-късно вече сме в знойното лято.

Най-накрая стигаме и с.Паничково, което ще запомним с ресторантчето на центъра: оазис за изгладнелия турист. След още няколко километра стигаме следващото капанче на главния път Асеновград- Кърджали. Там хапваме още веднъж и спим на палатка наблизо.

Ден 11: с.Паничково – с.Йончево – с.Сърница, където нашото Е8 приключи. Не изходихме последните 2 дни до с.Мезек.

Докато предишните 2 дни “бедствахме” от липсата на храна, то днес проблемът беше липсата на пътека. Маркировка има, но пътеката е изключително обрасла и падна голяма борба да си проправяме път с големите раници.

Орловите скали на горната снимка и с.Сърница – на долната. Маршрутът на Е8 минава през х.Аида, но и там нямаше да има нищо за хапване и отделно ни свърши водата. Затова пропуснахме Аида и се запътихме направо към с.Сърница.

И тук започва голямото ходене по асфалт сред полето. Решихме да си спестим това приключение в следващите 2 дни и с това нашето Е8 приключи. Прибрахме се с автобус от Хасково.