
Исландия е супер уау! Страна на огън и лед. Возиш се в колата и пейзажите се сменят през 15 минути. Зеленина и водопади, после пустош, пак зелено, след което ледници, отново водопади, фиорди, застинала лава и много,много овце. Взимаш една кола под наем и тръгваш по ring road-а за седмица, две, три… Отбивки за посещение има достатъчно.
Ние обиколихме острова за седмица и спахме на палатка. Повечето къмпинги предлагат отлични условия и имат топло помещение с кухня, където може да си сготвите, хапнете и после директно да си легнете в топлия чувал. Ключово за доброто прекарване е да разполагате с отлична екипировка за дъжд и вятър.
На снимката горе е ледникикът Svínafellsjökull.

Започваме с южната част на острова и известния Golden Circle, което е нещо като Исландия за един ден от Рейкявик и съответно е най-оживен от туристи. На снимката горе Национален парк Thingvellir и границата между Северноамериканската и Евроазиатската тектонски плочи, а долу: гейзерът Strokkur.

Gullfoss, Златният водопад. Разпенените води на Хвита образуват цял облак от воден прах, който под косите лъчи на слънцето се “позлатява”. През деня пък има дъга.



Горната земя /Highlands/ е вътрешността на острова и е напълно безлюдна. Достъпна е няколко месеца през лятото по F-roads с огромни джипове /F идва от исландската дума за планина fjall/

Не просто басейнче с топла вода, а цяла река /Reykjadalur/! Колкото по-нагоре отивате, толкова по-топло /и чисто/ е. Отнема час и малко в посока от паркинга.

Продължаваме на изток към черните пясъци на Вик. По пътя са водопадите Seljalandsfoss и Gljugrabul, както и Skogafoss.





Vik и Dyrholaey: най-южната точка на острова с емблематичните пъфини /тъпоклюна кайра/.






Пещерата на Йода:

Поле от лава, Eldhraun:

Fjaðrárgljúfur е малък каньон, дълбок около 100 м и дълъг около километър.




Отправили сме се към Diamond beach и лагуната на Jökulsárlón. Природата е изваяла най-различни чудновати форми от разтапящия се лед, а последните късчета биват изхвърлени от вълните на черния пясък и блещукат като диаманти. С мъничко късмет може да се видят и тюлени. Определено тази спирка ни е фаворитът за цялата обиколка.






Малко преди Diamond beach е още едно бижу: каньонът Mulagljufur. Има изкачване около час, но гледката е един път:


Тъй като единият багаж се беше загубил по самолетите, след южната част се върнахме обратно до Рейкявик, за да си го вземем и продължихме към западния бряг на острова.

Hraunfossar. Реката си е проправила път сред лавата и безброй водопадчета извират от средата на склона.

Отправяме се към полуостров Snæfellsnes, наричан още Малката Исландия, защото има от всичко характерно за страната. Тук е може би най-известната снимка на острова, която на нас не ни се получи: Kirkjufell. Интересни са и кратерът Saxhóll, плажът Djúpalónssandur, исландският Синеморец: Arnarstapi /на долната снимка/,Черната църква Búðakirkja.



Минералното гьолче Landbrotalaug. Минерелната вода е едно от богатствата на Исландия. Супер тонизираща, чиста свежест! Най-известна е Синята лагуна до Рейкявик, но има безброй по-бюджетни опции. Все пак е страната с най-много извори.


Продължаваме към столицата на Севера: Акурейри и пропускаме Западните фиорди. Попаднахме на много приятен къмпинг с басейн край Varmahlíð: Lambeyri.


Glaumbær Turf Farm & Museum, а долу водопадът Goðafoss.



Все едно на друга планета: Hveri и пещерата Grjótagjá долу.



Dettifoss – един от най-пълноводните водопади в Европа.

Сняг през август.

Каньонът Stuðlagil привлича туристите със своите изваяни базалтови колони.



Тук вече сме на Източните фиорди, които ни подслониха след суровия Север. Един тунел разстояние и многодневното бучене на вятъра изведнъж изчезна. Пълно спокойствие и идилия!





За финал сме обратно на полуостров Reykjanes,където са изригванията от последните години. Дори успяхме да видим бълбукащата лава.



